Инсултът- тихият убиец и неговите психологически последици

По данни на Европейската организация по мозъчен инсулт, всяка минута един човек на Европейския континент получава инсулт.

Това тихо, но смъртоносно заболяване може да засегне всеки четвърти от нас. Дори и да не бъде с фатален край инсултът води до голяма степен до инвалидизация на физическите, социалните, психическите и професионалните ресурси на човек.

Днес исхемичният мозъчен инсулт (ИМИ) е втората по честота причина за смърт и най-честата за инвалидизиране сред населението. Прогнозите са за удвояване на заболеваемостта и смъртността по света през 2024 год.

Ето защо всяка форма на информираност- какво представлява инсултът, какви са неговите симптоми, как можем да го познаем- би могла да спаси човешки живот. Инсултът е мозъчно -съдово заболяване, което е в следствие на намален или напълно блокиран приток на кръв към мозъка. Тази липса на кислород и хранителни вещества, води до смърт на клетките.

Най-разпространения от трите типа инсулт е исхемичният. Ще си поговорим за него.

Ще го разгледаме не само като здравен проблем, но и като страдание за пациентите, тежест, както за пациентите така и за техните семейства, за цялото общество, психологическите последствия и др. Значимостта на проблема се засилва с всяка изминала година. Нарушената двигателна активност, проявата на остатъчни функционални, когнитивни и психични промени, са от съществено значение за социалните, професионални и семейни взаимоотношения на пациентите. В хода на медицинската наука диагностицирането, превенцията и лечението на ИМИ са напреднали във времето и за щастие все по-голяма е и информираността на хората, все по-иновативно е и лечението. Инсулт се получава в следствие на кръвен съсирек (тромб), намален кръвен поток, възпрепятстващ притока на кръв и кислород в мозъчната тъкан. В друг случай (хеморагичен инсулт) кръвоизлив, в следствие на аневризма води до същите последствия. Спирането на кръвния ток в мозъчните съдове може да се дължи и на емболия, спазъм или нарушение в регулацията на съдовия тонус на големите мозъчни съдове и техните клонове. В резултат настъпва некроза и размекване на мозъчната тъкан. Поради своята тежка клинична картина и множеството възможни усложнения, исхемичният мозъчен инсулт води до тежка инвалидизация и оказва сериозно нарушаване качеството на живот на пациентите. Проявява се с негативен характер, като най-честите резултати са: хемипареза, афазия, зрителни нарушения, нарушения на концентрацията и паметта, загуба на двигателните умения.

Не малка част от пациентите, преживели исхемичен мозъчен инсулт развиват психологически нарушения в това число депресия и деменция.

Към момента статистиката в България е тъжна. Ние сме на едни от челните места по смъртност в следствие на инсулт и тук става още по-тъжно - статистиката показва, че възрастовата граница пада. Все по-често се наблюдава засягане на лица в по-млада и трудоспособна възраст, с което се увеличава степента на инвалидизация. По данни на министврството на здравеопазването в България се регистрират годишно 35 311  случая, като от тях 7175 са с фатален изход. През последните десетилетия България е на първо място в Европейския съюз по смъртност от инсулти. Преживелите исхемичен мозъчен инсулт пациенти са с различна степен на инвалидност, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушения остават трайни, което налага допълнителни грижи и помощ от семейството, близките и обществото. Лечението и изхода от заболяването зависи от множество фактори, като в основата е предотвратяване на последващ мозъчен инцидент. Навременното лечение може да предпази от трайни увреди. Наред с медикаментозното лечение е необходима и комплексна рехабилитация. Нейната цел е максимално физическо, психологическо и социално, и професионално възстановяване. Това се осъществява от мултипрофесионален екип, включващ невролог, кинезитерапевт, медицинска сестра, психолог, логопед. Мозъчно-съдовите заболявания в това число и мозъчния инсулт са причина номер едно за смъртните случаи сред населението на Европа. Има ли обаче обратен път? Възможно ли е да бъде предотвратен или предвиден мозъчният инсулт? Според СЗО умереното понижаване на кръвното налягане, холестерола, борбата със затлъстяването и злоупотребата с тютюневи изделия и алкохол ще намали смъртност от МСЗ наполовина. А какво да кажем за гените? Унаследява ли се инсулта. Диагноза по наследство ли е? Учените смятат, че предразположението към съдови заболявания се предава по наследство. Генетично можем да сме по-предразположени да получим инсулт ако в семейството ни назад има такава история, но въпреки това превенцията на рисковите фактори може да не разгърне тази картина. Фактори като артериална хипертония, предсърдно мъждене, високи нива на холестерол в кръвта, захарен диабет -увеличава 4 пъти шанса за ИМИ, атеросклероза, тютюнопушене, консумация на алкохол, намалена физическа активност, затлъстяване, възраст, наследственост и др. Може да не са причина, но със сигурност са “помощници” за да стигнем до диагноза инсулт. Високото кръвно налягане е най-важният фактор. СЗО дефинира като високо трайно покачване на кръвното налягане над 140 mmHg за систола и над 90 mmHg за диастола. Високото кръвно налягане кара сърцето да изпомпва кръвта с повече усилия. Това от своя страна може да доведе до отслабване на кръвоносните съдове и увреждане на жизнено важни органи, като мозъка. С други думи казано рискът от ИМИ нараства пропорционално с увеличаване на кръвното налягане. Тютюнопушенето е друг фактор, който увеличава двукратно риска от инсулт в сравнение с непушачите. То води до понижение на количеството кислород в кръвта. Рискът от ИМИ е 3 пъти по-голям при пушачите в сравнение с непушачите. Затлъстяването- масов проблем в консуматорското ни общество, заедно с намалената физическа активност, са рискови фактори за ИМИ. И обратно доказано е, че редовните физически занимания могат да намалят риска. Злоупотреба с медикаменти, наркотици и стимуланти като кокаин, хероин и други също биха могли да причинят мозъчен инсулт. Инсултът не е просто заболяване, не е грип, нито нещо, което можеш да пренебрегнеш. В живота на човек преживял инсулт са въвлечени по един или друг начин близки, приятели и колеги, а това го превръща личен проблем в обществено значим. Пациентите с исхемичен мозъчен инсулт трудно извършват дейности свързани с ежедневната си рутина, често са затворени и не споделят. Те чувстват тревожност, безнадеждност. Някои съобщават за ниско самочувствие и липса на самоувереност, граничеща с пълно отчаяние и идеи за самоубийство. Подкрепата от членовете на семейството e съществен фактор за възстановяването и социализацията на хората с преживян исхемичен мозъчен инсулт. Огромно предизвикателство е за пациентите да живеят с това заболяване. Дългия възстановителен период, постоянния страх и риск от усложнения са последици, изискващи търпение, обучение и постоянна информираност. Това, съчетано с рехабилитация и медикаментозно лечение, би довело до възстановяване на ежедневните дейности, самообслужването и минимилизирането на инвалидизацията. Не на последно място трябва да обърнем внимание на екзистенциалния страх от смъртта заложен у всеки човек. Изправен пред физическа немощ и психическа безпомощност, обикновено всеки от нас се изправя пред него. Изговарянето на всички аспекти, вълнуващи човека са от изключително значение за справянето със този страх. Друг основен акцент от лечението постфактум е преустройството на живота- аз преди и аз след ИМИ; Необходимо е изследване и задействане на целия ресурс и потенциал за справяне в изпитание на човека; Промяна на мирогледа и духовни практики.

Състояние след инсулт изисква задължително психологическа рехабилитация и разбиране от страна на другите. Изборът на психологична терапия е строго индивидуална и се базира на субективния свят на човека. Работата в посока психично възстановяване трябва да отговаря на вътрешния свят на болния, на неговите очаквания. Добре е да се наблегне на намаляване на първичния, остър стрес. Да се извърши така наречената първоначална психодиагностична оценка, включваща оценка на уврежданията, ресурсите и степента на адаптивност на психиката на човек след преживяното. Това помага на пациента да изрази страховете си и да получи първостепенна подгрепа и грижа. Акцентира се на постепенното възстановяване на пациента от шока като се работи посока депресивни състояния, лична самооценка, нарушения на съня, невротични реакции, деструктивни мисли и други поведенчески прояви. Пациентите преживели ИМИ се нуждаят от безусловно приемане, разбиране и емпатия. В този момент те са склонни към крайности и катастрофизация, така че е добре да се наблегне на търсенето на нови алтернативи за адаптация в професионално, социално и лично естество в зависимост степента на увреждане. Предлагат се различне релаксаторни техники за намаляване чувствоот на дискофорт, както и подобряване на концентрацията. В по-късен етап в помощ се включват и семейството на пациента, като им се разяснява ситуацията, нуждатата от емпатия и търпение към болния, умения за помощ и др. Не рядко, пациентите се насочват и към групова терапия в групи с хора имаща сходни преживявания. Така се постига чувство на съвместимост - човек разбира, че не е повреден, не е сам, не е единствен и наказан има с кого да сподели огледално преживяванията си. Добре е да се следи в дълъг период психическото състояние на пациента, тъй като не редки са случаите на слединсултна депресия. Много често очакванията за възстановяване на пациента се разминават с реалността и в едно бъдеще време това може да отключи различни психични проблеми.

Инсултът, независимо какъв, е важен проблем в световен мащаб. Инсултът не признава пол, раса и не чака. Инсултът е ракът на 21 век и набира скорост с всяка изминала година. Инсултът кара една част от мозъка да умира.Бързата и навременна реакция и адекватна медицинска помощ са от първостепенно значение за надежда за лечение. И накрая, но не на последно място е редно да се обърне внимание и на хората, борещи се всеки ден с това заболяване. Към всички лекари, сестри, медицински персонал - техният психичен свят, страхове, надежди, успехи и безсилие.