Социална фобия- що е то и как да се справим с нея?

Фобията сама по себе си се определя като ирационален страх и има т.н. натраплив характер. Хората, които страдат от различни видове фобии обикновено отделят значително повече време от обективните обстоятелства за това да мислят или избягват обекта или поведение на страх.

Една от основните разлики, които разграничават фобиите от обикновените форми на страх е реакцията на човек и справянето с тревожността. По правило фобията вдига интензитета на тревога и съответно психо-телесна реакция на индивида до степен, че блокира и не позволява да се действа ефективно. Реакцията към фобичен страх е в пъти по-преувеличена и голяма, отколкото при нормален страх свързан със самосъхранение.

Социалната фобия е под вид фобия, или тревожно разстройство, което основно свързваме с неспособността на човек да бъде сред много хора, страха му от това да не се изложи или провали или да навреди на себе си или другите. Свързва се с интензивен ирационален страх с това да не ни унижат или отхвърлят. Обикновено се засилва, при ситуации свързани със значими други. Страхът при социалната фобия се придружава от различни телесни прояви. Пациентите споделят за тремор на ръцете, изчервяване, изпотяване, прималяване, повдигане, сърцебиене, подкосяване на краката, заекване и други вегетативни симптоми. Понякога страхът е с такава висока интензивност, че често се бърка с пристъп на паника. Последствието от социалната фобия обикновено се изразява в това, че хората избягват на социалните ситуации, които активират страх, но избягване дори и на най-обикновени социални ситуации. В не редки случаи това може да доведе до изразена социална изолация и дефицит в обичайните рутинни действия. Социалната фобия можем да разглеждаме и като един по-краен вариант на иначе присъщия на всички ни страх от изоставяне. Този страх се корени във всеки един от нас и в различните си степени може да бъде свързан с различни разстройства на личността. Когато говорим за фобия е добре да разграничим нормалния страх от този, който определяме като патологичен. В обичайни случай страхът не е феномен, а необходима предпазна, адаптивна реакция, която ни помага да се мобилизираме и развива потенциала ни. Когато обаче се стигне до там, че е толкова интензивен, за да ни пречи да функционираме, да се налага да променим ежедневната си рутина съобразявайки я с този страх, когато ни лишава от любими занимания и контакти с цел да се предпазим, тогава говорим за патологична форма на страха. Аспекти от социалната фобия можем да открием във всеки един от нас, но това в никакъв случай не означава, че имаме такава. За да говорим за диагноза социална фобия е необходимо симптомите да бъдат с голяма интензивност и честота и както споменахме по-горе на инвалидизират голяма част от обичайното ни функциониране. Този вид фобия е често срещан от спектъра на тревожните разстройства. Близо 3% от населението са се сблъсквали с него по данни на СЗО. Има различни изследвания, подкрепящи хипотезата, че социалната фобия може да се срещне в коморбидност с редица други проблеми, като например панически пристъпи, репродуктивни проблеми, депресивни състояния, разстройства на личността и други. Един от най- честите мисли, които можем да наблюдаваме у човек със социална фобия звучат така: „ще се проваля“, „ще се изложа“, „какво ще кажат другите“, „отново не успях“ и др. Всички те са свързани с т.н. основни убеждения и когнитивни изкривявания, които всички ние имаме за себе си, другите и за света. Терапията помага на човек да ги разбере, да разбере тяхната ирационалност и нефункционалност и да ги замени с по- структурирани вярвания. Осъзнаване и приемане на проблема, подобряване на връзката със себе си и другите, намиране на ефективни стратегии за справяне със страховете и други техники са в основата на лечението на социалната фобия.